Какво трябва да знае гражданинът преди да започне съдебно дело за нарушени права в здравеопазването?
Съдебните дела могат да бъдат водени в три направления: Административни, Наказателни, Граждански.
Административните дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълни задълженията си, записани в закон или подзаконов нормативен акт. Пред Административния съд може да се оспорват индивидуални административни актове, общи административни актове, подзаконови нормативни актове или отказът на административния орган да издаде такива.

Тези дела се водят пред съответния административен съд, пред който се подава жалба, срещу действие или бездействие на административен орган. Срокът за подаване на такава жалба е 14 дни след датата на научаване на оспорваното действие. Жалбата може да се подаде чрез административния орган или направо в административния съд. Съдебната такса за такива дела е 10 лева за физически лица и 50 лева за юридически лица. Решението на Административния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд. Производството е двуинстанционно и Решението на ВАС е окончателно. При загубва на делото жалбоподателят може да бъде осъден да плати разноските на административния орган. В сложни казуси, съдът може да назначи експертиза, за която се заплаща отделно.
Специфичен пример за такива дела са тези, които пациенти водят срещу министерството на здравеопазването, заради липса или забавена доставка на лекарства за лечение на заболявания по Наредба 34. Те се водят по реда на Административно процесуалния кодекс, на базата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Наказателни дела се водят, тогава когато има основателни съмнения за извършено престъпление. Такива съмнения може да възникнат, например, когато болен не е лекуван правилно и в резултата на това е починал или са настъпили трайни необратими промени в неговото физическо или психическо състояние. В такива случаи се подава тъжба до съответната районна прокуратура. Прокурорът може да откаже образуване на предварително производство или да започне такова. Отказът може да се обжалва пред Окръжната прокуратура. След приключване на предварителното производство, Прокурорът повдига обвинение срещу виновните лица и внася делото в съда. Жалбоподателят може да се включи в делото като частен обвинител, като предяви отделна претенция за обезщетение за нанесените му материални и нематериални вреди. В тези производства не се дължи държавна такса. Претенцията за нанесени вреди може да се предяви и след приключване на наказателния процес в отделен граждански процес. В този случай се дължи държавна такса.
Гражданските дела се водят по реда на Гражданския процесуален кодекс, на базата на Закона за задълженията и договорите. Претендира се обезщетение за нанесени неимуществени и/ или имуществени вреди. Исковата молба се подава от увреденото лице, което може да бъде самия потърпевш или негови роднини и наследници, ако той е починал. Това са случаи, в които пациентът е бил увреден по време на лечението, но няма достатъчно основания за търсене на наказателна отговорност. Лекарят(лечебното заведение) има задължението по силата на закона да не вреди. Той е длъжен да положи грижа за лечението на пациента, съобразно съвременните, общоприети достижения на медицинската наука и практика. При всяко отклонение от тези задължения, което води до неблагоприятни последици за болния може да се претендира обезщетение за нанесени вреди. Предпоставки за успешния изход от такова дело са наличие на следните елементи: 1. Неправомерно поведение на лекаря (лечебното заведение), което може да бъде бездействие, погрешна диагноза, неправилно лечение и др. 2. Нанесена вреда на болния - неизлекуване, влошаване на състоянието, развитие на допълнително заболяване и др. 3. Причинно-следствена връзка между двете - увредата да е следствие на неправомерното действие.
Делата могат да се водят срещу отделен лекар или срещу лечебното заведение. Във втория случай не е необходимо да се доказва конкретната вина на отделния лекар. При всички случаи на граждански дела се дължи държавна такса, която е 4% от размера на иска за обезщетение. Допълнителни разходи трябва да се предвидят за съдебно-медицинска експертиза, каквато се налага в повечето случаи. Разноските за адвокат са по договаряне, като не могат да бъдат по-малки от минималната тарифа, определена с наредба. Когато ищецът е лице с ниски доходи, може да поиска от съда да бъде освободен от такси и разноски, като в случая се подава Декларация по образец. Съдът преценява за всеки отделен случай по справедливост. В такива случаи ищецът може да поиска от съда да му назначи и служебен адвокат, чиито разноски се заплащат от Бюрото за правна помощ.


 

Здравните новини

P&HВижте последните новини в здравната сфера и обективни коментари и анализи на събитията без предразсъдъци. Прочети още ...

Външна оценка на качеството

ЦЗПЗ координира Националната система за външна оценка на качеството на клиничните лаборатории. Вижте още ...