Независимо, че Конституцията говори за безплатна медицинска помощ, тя не е такава и то не само защото здравните осигуровки се плащат от гражданите, а заради доплащането, което е законово регламентирано. Нормативната уредба разделя доплащането на две големи групи.

1. Заплащане на медицинска помощ, която не е включена в основния пакет медицински услуги или доплащане за медицинска помощ в лечебни заведения, които нямат договор с НЗОК за съответната медицинска дейност или доплащане от лица с прекъснати здравноосигурителни права.

2. Доплащане за допълнителни услуги, при оказване на медицинска помощ, включена в основния пакет медицинска помощ и оказана в лечебни заведения, които имат договор с НЗОК за същата дейност.

Проучване на нормативна уредба и анализ на съдебна практика по дела, свързани със сферата на здравеопазването

ГЛАВА ПЪРВА – УВОД

Взаимоотношенията в сферата на здравеопазването обхващат едни от най-чувствителните човешки права и интереси. Това обуславя и особената тежест, която такива взаимоотношения следва да имат в обществения живот и политиките, касаещи правилната и навременна преценка за съответствието на поведението на участниците в тези взаимоотношения с формалните и неформални правила за етика, морал и законосъобразност.
В хода на развитието на взаимоотношенията в сферата на здравеопазването, неминуемо възникват напрежение и съмнения – предимно у пациентите и/или техните близки, които не рядко водят до съдебни спорове и извънсъдебни конфликти.

Ако сте чужденец или българин, който за пръв път се среща с българската здравна система, следващите редове са за вас. Медицинската помощ в страната се оказва от лекари в спешна помощ, първична извънболнична помощ, специализирана извънболнична помощ и болнична помощ.
Спешна помощ можете да потърсите на телефон 112 или на място в центровете и филиалите, които се намират в по-големите градове. Тя е безплатна на територията на цялата страна, независимо от статута на пациента.
Първичната извънболнична помощ се оказва от общопрактикуващи лекари, които играят ролята на пазачи на входа и разпределят, чрез направления пациентите към следващите нива.

По принцип търсенето на съдебна отговорност в България, а и по света е скъпа услуга и в това отношение търсенето на съдебна отговорност от лекари и лечебни заведения не прави изключение. Пациентите не се ползват с никакви привилегии или отстъпили, а делата се водят по общия исков ред.
Делото няма да бъде заведено, ако ищецът (в този случай пострадалия пациент или неговите наследници, ако е починал) не внесе държавна такса, която е 4% от размера на иска.
Така например, ако исканото обезщетение е за 10 000 лева, държавната такса е 400 лева. Чл. 83 от ГПК дава възможност на съдът да освободи ищецът от държавна такса, ако прецени, че последният няма достатъчно доходи, за да води делото. За целта се попълва декларация за доходите и имущественото състояние.

Повече от половин милиард души по света са с нервно разстройство или са зависими от алкохол или наркотици. Около 80% от тези хора живеят в страните с ниски и средни доходи и повечето от тях не получaват подходящо лечение. Много от тях са жертва на стигма и предразсъдъци, социално изключване и чести нарушения на човешките им права. Всички тези фактори водят до сериозни психически, физически, социални и икономически вреди на тези лица, техните семейства и обществото.

Онконавигатор - всичко за болните с онкологични заболявания
 

Здравните новини

P&HВижте последните новини в здравната сфера и обективни коментари и анализи на събитията без предразсъдъци. Прочети още ...

Външна оценка на качеството

ЦЗПЗ координира Националната система за външна оценка на качеството на клиничните лаборатории. Вижте още ...